Fokus ROMI.HR

/
Print - KSENOFOBIJA KAO SREDSTVO PROTIV KORONE

PRITISAK NA ROME U BUGARSKOJ

3. 4. 2020.
69a KSENOFOBIJA KAO SREDSTVO PROTIV KORONE
Izvor: TV Kanal 3
KSENOFOBIJA KAO SREDSTVO PROTIV KORONE

Proteklih tjedna mnoge europske zemlje doživjele su neuobičajen udar na svoje zdravstvene sustave, kao i na vrijednosne sustave i demokraciju.

Autor: Božidar Kolov
Prijevod: Milica Kuzmanović

Korona virus prouzrokovao je nevjerojatne izazove  za medicinsko osoblje, političare je stavio pred teške izbore, ugrozio poslovanje mnogih tvrtki, a mnogi radnici izgubili su svoje poslove. Međutim, u takvim nesigurnim vremenima, mnogi ljudi dodatno pate, i potpuno nepotrebno, zbog svog ekonomskog statusa i/ili nacionalne pripadnosti. Često zaboravljamo kako „Ostanite doma!“ mnogim ljudima ne znači puno jer nemaju gdje otići, dok je za neke druge koji žive u prenaseljenim mjestima „socijalno distanciranje“ nemoguće. Mnogi ljudi azijskog podrijetla u Europi i Americi suočili su se s predrasudama i isključivanjem samo na osnovu činjenice da je pandemija krenula iz Kine. Usred izvanrednog stanja koje je sada proglašeno u Bugarskoj, Romi su "pod vatrom" krajnje desnih političara i medija koji traže jeftinu senzaciju.

„Dva supružnika koja su umrla od CONVID-19 zarazili su se virusom na ciganskom slavlju u getoiziranom dijelu Bugarske. […] Želim podsjetiti kako ovdje govorimo o dijelu stanovništva […] koji ima najveće poteškoće naviknuti se na odgovornost. Zato treba postojati posebna pažnja i ograničenja [za njih] […] Stoga, predlažem Nacionalnom kriznom stožeru [za borbi protiv korona virusa] da državnu mjeru uspostavi kontrolne točke na ulazima u geta."

Riječi su to Angela Dzhambazkog, člana Europskog parlamenta i zamjenika predsjednika Bugarskog nacionalnog pokreta (IMRO), stranke koja je dio trenutne vlade u Bugarskoj.

I zapravo, njegove ideje su jednim dijelom već provedene. Gradske vlasti Slivena, Kazanlaka i Nove Zagore u Bugarskoj već su postavile policiju na ulaze u romska naselja. Državno odvjetništvo u Sofiji naložilo je policiji "poduzimanje mjera" u vezi s "okupljanjem i kretanjem velikog broja ljudi u Sofiji, u kvartovima u kojima su naseljene osobama različite nacionalne pripadnosti, koje time jasno pokazujući svoju nespremnost poštivanja nametnutih ograničenja".

Nije potrebno ni reći kako je takvo javno sramoćenje i okrivljivanje čitave zajednice neprihvatljivo. Važno je razumjeti kako mržnja i ksenofobija funkcioniraju, kako ta osjećanja postaju jača u doba krize, te kako oni na vlasti koriste te osjećaje u svom interesu.

Krize, bile one ekonomske, financijske, političke ili medicinske, na različite načine utječu na mnoge ljude, a pojavljuju se kao vrlo složeni fenomeni koje je teško shvatiti. U situacijama brze i neočekivane promjene načina života, mnogi ljudi doživljavaju poriv "učiniti nešto", učiniti bilo što kako bi zaštitili sebe i svoje najmilije. Taj nagon često potiče strah i anksioznost, koji su općenito sastavni i vrlo važan dio ljudskog ‘’priručnika za preživljavanje’’. Međutim, kada su ljudi anksiozni i uplašeni, samo su na korak od agresivnog ponašanja.

Neke političke vođe koriste ove situacije i predlažu nasilna, „laka“, i naizgled vrlo učinkovita rješenja za postojeće probleme. Da budemo jasni, ponekad su rješenja zaista složenih problema prilično jednostavna, ali ključna stvar ovdje su posljedice koje ove ideje ostavljaju. Rješenja koja će rezultirati diskriminacijom, segregacijom i brutalnošću prema skupinama ljudi na osnovama njihove nacionalne, vjerske ili druge pripadnosti, očito su vođena isključivo mržnjom. I nažalost, u današnjoj politici strah i mržnja postali su glavna valuta.

Bugarski zdravstveni sustav ne funkcionira dobro i pretvoren je u tržnicu. Predstavnici vlasti su korumpirani i nesposobni. Gotovo polovina bugarskih građana živi u siromaštvu ili u riziku od siromaštva, a nejednakosti u društvu rastu. S obzirom na ovo, kao i trenutno izvanredno stanja, Romi u Bugarskoj se suočavaju s situacijama u kojima će ih se koristi kao žrtveno janje. Točno je ono što krajnje desno orijentirani političari govore o "lošim životnim uvjetima" u romskim naseljima, koja mnoge Rome čine posebno podložnim krizama poput ove koju imamo sada. Ali nije li vrijeme da se ne provode nasilna ograničenja i grupna diskriminacija, već produktivne mjere koje mogu donijeti solidarnost, jednakost i u konačnici - bolju sigurnost?!

 

 

In the last weeks many European counties experienced an extraordinary shock to their health systems, but also to their value systems and democracies.

Besides the incredible challenges for the medical workers, the coronavirus emergency brought about difficult choices to the politicians, it put many businesses at risk and pushed many workers into unemployment. During such times of uncertainty, however, there are many people who suffer additionally – and completely unnecessarily - because of their economic status and/or ethnic origin. We often forget that for many people “stay home!” has little meaning as they have nowhere to go or that for some what we call “social distancing” is impossible as they live in overcrowded places.  Many Asians in Europe and America faced prejudges and exclusion solely based on the fact that the pandemic started from China. Amid the state of emergency now declared in Bulgaria, Roma are “under fire” by far-right politicians and media outlets looking for cheap sensation.

 “The two spouses who died of CONVID-19 fell victim to the virus at a Gypsy celebration in a ghettoized part of Bulgaria. […] I want to remind that we are speaking here about that part of the population […] which has the biggest difficulties to get used to responsibilities. That is why there should be a special attention and restrictions [for them] […] Therefore, I suggest to the National Headquarters [for the fight against the coronavirus] to establish, as a national measure, the installment of checkpoints the ghettos.”  

These are the words of Angel Dzhambazki, a member of the European Parliament and the deputy chairman of IMRO – Bulgarian National Movement – a party which is part of the current government in Bulgaria. 

And actually, his ideas are already partially implemented. The towns authorities of Sliven, Kazanlak, and Nova Zagora in Bulgaria have already placed police at the entrances of the Roma settlements. The Sofia District Prosecutor’s Office has instructed the police to “take measures” with regards to “the crowding and movement of groups of people in neighborhoods of Sofia, populated by persons of different ethnicity, clearly demonstrating their unwillingness to respect the restrictions imposed".  

Needless to say, such group shaming and blaming is beyond unacceptable. But it is important to understand how hatred and xenophobia function, how they intensify in times of crisis and how the ones in power use these sentiments for their own benefit. 

Crises, be they economic, financial, political, or medical, affect many people in different ways and appear as a highly complex phenomena that are very hard to comprehend. In situations of rapid and unexpected change of their way of living, many people experience an urge to “do something”, any action, but an action to protect themselves and their loved ones. This urge is often driven by fear and anxiety, which are generally an integral and very important part of the human ''toolkit for survival''. When people are anxious and afraid, however, they are one step away from aggression. 

Some political leaders take advantage of these situations and propose violent, “easy” and seemingly very effective solutions for the problems at place. To be clear, sometimes the solutions to really complex problems are rather simple, but the crucial thing here is the effect these ideas have. If they are going to result in discrimination, segregation, and brutality towards groups of people based on their ethnic belonging, religion, or whatever identity for that matter, such solutions are clearly driven by hatred and nothing else. And unfortunately, in today’s politics fear and hatred have become the main currency.                                      

The Bulgarian health care system is broken and transformed into a marketplace. The country’s authorities are corrupt and incompetent. Nearly half of Bulgarian citizens live in or are in risk of poverty and the inequality in the society is rising. Against this background and amid the ongoing state of emergency, Bulgarian Roma face an explicit case of scapegoating. It is true what these far-right politicians say about the “poor living conditions” in the settlements, which make many Roma especially vulnerable to crises like the one we have today. But isn’t it time not for violent restrictions and group discrimination, but for productive polices which can bring about solidarity, equality, and ultimately – more security?

 

 

 

През последните няколко седмици европейските държави преживяха извънреден шок не само върху техните здравни системи, но и по отношение на техните ценностни системи и демокрации.

Освен невероятните предизвикателства, които пандемията от коронавирус донесе на здравните работници, ситуацията предизвикана от нея постави политиците пред тежки избори, тласна много бизнеси към невъобразим риск и остави редица работници без работа. В тези времена на несигурност, обаче, има хора, които страдат напълно излишно поради техния икономически статус или етнически произход. Често забравяме, че за много хора призивът „Остани си вкъщи!“ е непонятен, тъй като те нямат къде да живеят, а пък „социалното дистанциране“ за други е невъзможно заради това, че живеят в пренаселени домове. Много азиатци в Европа и Америка бяха изправени пред изключване и предразсъдъци само заради обстоятелството, че пандемията започна от Китай. В разгара на извънредното положение в България ромите са по прицела на крайно десни политици и медии търсещи евтина сензация.

„[П]очиналите двама души от COVID-19 съпрузи в Пирогов са станали жертва на вируса на циганско празненство в една гетоизирана част на България […] Искам да напомня, че тук става въпрос за онази част от населението, която […] най-трудно свиква с отговорностите. Затова и там трябва специално внимание и рестрикции. Ето защо […] предлагам на Националния оперативен щаб да въведе пропускателен режим за гетата като национална мярка.“

Това са на Ангел Джамбазки, член на Европейския парламент и заместник председател на партия ВМРО-БНД, която е член на управляващата коалиция.

Неговите идеи всъщност са приложени на доста места. Местните власти във Вършец, Казанлък, Нова Загора, Пещера, Пловдив, Сливен, София, Ямбол както и на други места в България вече установиха специални пропускателни режими за ромските квартали. Районна прокуратура – София инструктира МВР да приложат мерки, с които да предотвратят „струпване и движение на групи от хора в квартали на гр. София, населени с лица от различна етническа принадлежност, явно демонстриращи нежеланието си за спазване на въведените ограничения".

Вън от всякакво съмнение е, че подобно групово набелязване, ограничаване и изключване на етнически признак е недопустимо. Но как това въобще се случва? Как омразата и ксенофобията избуяват по време на криза и как те се употребяват за нечия лична изгода?

Кризите - били те икономически, финансови, политически или здравни -  засягат много хора и то по най-различни начини, което често ни кара да ги мислим като изключително сложни и трудни за разбиране феномени. В ситуации на бързи и неочаквани промени много хора имат необходимостта просто „да направят нещо“, каквото и да било, за да защитят себе си и близките си. Тази необходимост е често мотивирана от страх и тревога, които като цяло са важна част от човешките „инструменти за оцеляване“. Когато хората се страхуват и са тревожни, обаче, те са само на една крачка разстояние от агресията.

Някои политически лидери се възползват от подобни ситуации и предлагат „лесни“ и „ефективни“, но насилнически решения на проблемите, с които се сблъсква обществото. Нека е ясно, понякога решенията на наистина сложни проблеми са доста прости, но ключовото тук е какъв ефект имат тези идеи. Ако те довеждат до дискриминация, сегрегация и агресия спрямо групи хора заради тяхната етническа принадлежност, религия или каквото и да е различна идентичност, подобни решения са продиктувани от омраза и нищо повече. А за съжаление, в съвременната политика страхът и омразата са основните валути.

Българската здравна система е разбита и превърната в пазарище. Властите в държавата са корумпирани и некомпетентни. Около половината български граждани живеят в бедност или в риск от бедност, а неравенствата в обществото растат. На този фон и в разгара на извънредното положение ромите в България се превръщат в изкупителна жертва на една не отскоро разядена система. Напълно вярно е това, което твърдят крайно десните за „лошите битови условия“ в ромски квартали по страната. Но това превръща ромите в дори още по-уязвима група в създалата се ситуация. В този смисъл, не ли време наместо за етническа омраза - за продуктивни политики за включване, солидарност и равенство, които да доведат в последна сметка до повече сигурност за всички?

 

 

Galerija slika:

Povratak na Fokus