Vijesti ROMI.HR

/
Print - PITANJA BEZ ODGOVORA - SMRT ROMKINJE I NJENE BEBE U SKOPJU

PANIKA OD KORONE I RASIZAM REZULTIRALI SMRĆU MAJKE I BEBE U SJEVERNOJ MAKEDONIJI

10. 4. 2020.
PITANJA BEZ ODGOVORA - SMRT ROMKINJE I NJENE BEBE U SKOPJU

Gotovo sve vrijeme od izbijanja pandemije korona virusa u Europi, mediji nas bombardiraju brojevima, statistikama i nagađanjima o prirodi bolesti. Želja da budemo informirani je normalna, jer je to jedna od rijetkih stvari koju možemo učiniti kako bismo stekli osjećaj kontrole u ovim nesigurnim vremenima Međutim, stalnim protokom informacija, posebno informacija koje samo zastrašuju, stvara se atmosfera kolektivne panike. Ova panika, u kombinaciji s dugogodišnjom nejednakošću i predrasudama, rezultirala je jednim od onih smrtnih slučaja koji najčešće ne dobivaju istaknuto mjesto u medijskim izvještajima.

Autor: Božidar Kolov
Prijevod: Milica Kuzmanović i Božidar Kolev

Ranjivije i zanemarene osobe često su prve pogođene ovakvim situacijama, što za posljedicu ponekad ima smrt kao u slučaju 37-godišnje trudne Romkinje i njezine bebe koji su prije nekoliko dana umrli u Skopju, u Sjevernoj Makedoniji.

Nakon što joj je pukao vodenjak, žena je 26. ožujka otišla na pregled u ginekološku kliniku u Općoj bolnici Ohrid. U bolnici joj je rečeno kako još nije spremna za porođaj, te je upućena kući bez ikakve ukazane pomoći. Tri dana kasnije, žena je osjetila iznimno jak, bol i vratila se u ohridsku bolnicu gdje je dobila isti odgovor. Situacija se ponovila i sutradan, iako je bol bila još jača. Kada je u ujutro 31. ožujka stigla u bolnicu, molila je za hitnu intervenciju jer je bol bio nepodnošljiv. Liječnik, kojeg ranije nikada nije srela, pozvao je vozilo hitne pomoći kako bi je odmah prevezli u Skopje, jer je procijenio kako je njeno zdravstveno stanje iznimno teško i ozbiljno i ne mogu se liječiti u zdravstvenim ustanovama u Ohridu.

Kada je napokon prevezena u Skopje, žena je morala čekati više od šest sati kako bi bila primljena u bolnicu, a nakon toga je testirana samo na COVID-19. Kad su je konačno primili na odjel hitne pomoći, liječnici su ustanovili kako je dijete već umrlo. Žena je odvedena na operaciju, ali nakon završetka operacije došlo je do dodatnih komplikacije. Nakon što su je liječnici dva sata pokušavali spasiti, 37-godišnja majka umrla je ostavivši za sobom dvoje djece, uzrasta od tri i šest godina, o kojima se sada sam mora brinuti njen suprug pod starateljstvom njihovog oca radnika.

Zakasnjela intervencija i odbijanje pružanja pomoći od strane liječnika, unatoč jakoj boli, krvarenju i znakovima infekcije, teško se mogu protumačiti drugačije od panike i diskriminacije. A medijski izvještaji o ovom slučaju iz Sjeverne Makedonije to i potvrđuju. 

Veći dio medijskih napisa nakon tragičnog ishoda pokušava pažnju  javnosti usmjeriti na informacije  kako je tragično preminula majka neredovito dolazila na liječničke preglede, iako to nije mogla osigurati. Žrtva je u pojedinim člancima predstavljena kao vrlo gojazna i teško pokretna, kao da bi to, ukoliko  je i istina, trebalo biti opravdanje liječnicima postupcima u slučaju nje i njene bebe. Očigledno je da su činjenice da se radi o Romkinji i o siromašnoj osobi neposredno rezultirale zanemarivanjem posebno u kontekstu panike koja dominira kao posljedica pandemije korona virusa.

Susjed preminule Romkinje, koji ju je otpratio u bolnicu, izjavio je Europskom centru za prava Roma (ERRC) kako je osobno svjedočio ismijavanju tragično preminule od strane medicinskog osoblja u Ohridu, u trenutku kada su je uvjeravali kako nije vrijeme za njen porođaj.

Ministarstvo zdravlja Sjeverne Makedonije najavilo je kako će Državna sanitarna i zdravstvena inspekcija otvoriti istragu o smrti Romkinje. Međutim, nijedna istraga neće vratiti život ove majke i njenog djeteta. Nijedna istraga neće iskorijeniti institucionalni rasizam koji je toliko čest u Sjevernoj Makedoniji, kao i u cijeloj regiji. Kako se ovakvi slučajevi u buduće ne bi ponavljali, neophodno je provesti temeljite reforme. Reforme koje se trenutno ne provode u najvećoj mjeri zato jer bi to štetilo interesima moćnika.

 

QUESTIONS WITHOUT ANSWER - THE DEATH OF ROMANI WOMAN AND HER BABY IN SKOPJE

Since the outbreak of the coronavirus pandemic in Europe, the media has bombarded us with numbers, statistics, and speculations regarding the nature of the disease virtually all the time. The desire to be informed is normal as this is one of the few things we can do in order to acquire a sense of control in these times of uncertainty. However, the constant flow of information, especially information that does little more than promote fear, creates an atmosphere of collective panic. This panic, combined with long-standing inequalities and prejudges, has its own death toll – one that does not find such a prominent place in the media reports.  

The most vulnerable and neglected people are often the first ones to suffer from this situation and sometimes they pay with their lives. This is the case of the 37-year-old pregnant Romani woman and her baby who died in Skopje, North Macedonia several days ago.

The woman’s waters broke on March 26th and she immediately went for an examination in the gynecological clinic at Ohrid General Hospital. When she got there, she was told that she wasn’t yet ready to deliver and was sent home without any treatment. Three days later, the woman felt intense, abnormal pain and went back to the hospital where she received the same answer. On the next day, the situation repeated, although the pain was worse. On March 31st, she arrived at the clinic in the morning and begged for immediate intervention as the pain was unbearable. A doctor she had not met before examined her and called for an emergency vehicle to take her to Skopje right away because her complications were too difficult to treat in Ohrid’s facilities.

Once in Skopje, the woman had to wait for more than six hours to get admitted to the hospital and she was only tested for Covid-19. When she was finally admitted to the emergency department, the doctors found that the baby had already died. The woman was taken into surgery, but after the operation was completed further complications appeared. After the medics spent two hours treating her, the 37-year-old mother died leaving her two children aged three and six in the care of their working father.

The belated innervations and the repeated treatment refusals - despite the severe pain, bleeding, and signs of infection - can hardly be interpreted as something different than a combination of panic and discrimination. And the media coverage in Macedonia confirms that.

Much of the reports focused on the woman not regularly attending check-ups, although that’s something she couldn’t afford. She was described in one editorial as being obese and immobile, as if that being true would justify the doctor’s actions. It is evident the women’s “otherness”, her ethnicity and poor background, were the main reasons behind the neglect, coinciding with the panic related to the current pandemic. 

A neighbor of the deceased woman, who accompanied her to the hospital told the European Roma Rights Centre that she witnessed the staff of the clinic laughing and joking at her friend when they told her she was not ready for delivery.

The Ministry of Health announced that the State Sanitary and Health Inspectorate will begin an investigation into the Romani woman’s death. However, no investigation will bring this mother’s and her child life’s back. No investigation will eradiate the institutional racism so common in North Macedonia and across the whole region. To avoid such cases repeating in the future, much deeper reforms are needed. Reforms that are not taking place now largely because they would harm the interests of the small groups of people in power.

 

 

ПРАШАЊА БЕЗ ОДГОВОРИ – БРЕМЕНА РОМКА ПОЧИНА ВО СКОПСКА БОЛНИЦА

Од избувнувањето на пандемијата на корона вирусот во Европа, медиумите нè бомбардираат цело време со бројки, статистики и шпекулации  поврзани со текот на болеста. Потребата да  бидеме информирани е нормална, бидејќи ова е една од ретките работи што можеме да направиме за да се здобиеме со чувство на контрола во овие периоди на неизвесност. Постојаниот проток на информации - особено информациите кои што предизвикуваат страв – создава атмосфера на колективна паника. Оваа паника, во комбинација со долгогодишни нееднаквости и предрасуди, зема свои жртви, жртви кои не наоѓа толку видно место во извештаите на  медиумите.

Најранливите и запоставените луѓе честопати се првите кои страдаат од оваа ситуација  и понекогаш плаќаат со сопствениот живот.  Во случајот  се работи за 37-годишна бремена Ромка и нејзиното бебе кое почина во Скопје пред неколку дена.

Водењакот на жената пукнал на 26-ти март и таа веднаш отишла на преглед на гинеколошката клиника во Општата болница во Охрид. Кога стигнала таму, и било кажано дека сè уште не е подготвена за породување и е испратена дома без никаков третман. Три дена подоцна, жената почувствувала интензивна, абнормална болка и се вратила во болницата каде го добила истиот одговор. Следниот ден ситуацијата се повторила, иако болката била полоша. На 31 март, наутро пристигнала на клиниката и замолила за итна интервенција бидејќи болката била неподнослива. Лекарот кој досега го немала сретнато, ја прегледал и повикал возило на Итна помош веднаш да ја однесе во Скопје Затоа што веќе се наоѓала во многу тешка состојба која охридските болници не можат да ја третираат.

Кога пристигнала  во Скопје, жената морала да чека повеќе од шест часа за да биде примена во болницата и  само била тестирана  за „Ковид-19“. Кога конечно била примена во одделот за итни случаи, лекарите откриле дека бебето веќе починало. Жената била пренесена на операција, но по завршувањето на операцијата, се појавиле понатамошни компликации. Откако медицинските лица поминале два часа на нејзиното лекување, 37-годишната мајка починала оставајќи ги своите две деца на возраст од три и шест години во грижа на нивниот татко кој е во работен однос.

Задоцнетите интервенции и повторното одбивање на третман - и покрај силната болка, крварење и знаци на инфекција - тешко може да се толкуваат како нешто поразлично од комбинацијата на паника и дискриминација. Медиумската застапеност на ваквите случаи во Северна Македонија го потврдува тоа.

Голем дел од извештаите се фокусираа на жената да не одела редовно на прегледи, иако тоа било  нешто што не можела да си го дозволи. Таа била опишана во една статија како дебела и неподвижна, каква и да е вистината тоа не би ги оправдало постапките на лекарите. Очигледно е дека „другоста“ на жените, нејзината етничка припадност и сиромаштија, биле  главните причини за занемарувањето, кои се во коинциденција со паниката поврзана со сегашната пандемија.

Сосетката на починатата жена, која ја придружувала во болницата, му кажал на Европскиот центар за права на Ромите дека го видела персоналот на клиниката како се смее и се шегува со  нејзината пријателка кога и рекоа дека не е подготвена за породување.

Министерството за здравство соопшти дека Државниот санитарен и здравствен инспекторат ќе започне истрага за смртта на жената. Ниту една истрага, сепак, нема да го врати животот на оваа мајка и нејзиното дете. Ниту една истрага нема да го искорени институционалниот расизам во Северна Македонија и на Балканот. За да не се повторуваат ваквите случаи во иднина, потребни се многу подлабоки реформи. Реформите досега не се случиле, бидејќи постои опасност истите тие реформи да им наштетат на лицата кои ја држат власта во тие ранливи групи а со тоа и целото општество.

 

 

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОРИ – БРЕМЕННА РОМКА УМИРА В СКОПСКА БОЛНИЦА

Откакто пандемията от коронавирус избухна в Европа медиите постоянно ни бомбардират с цифри, статистики и спекулации относно развитието и характера на болестта. Желанието да бъдем информирани е със сигурност естествено, защото е едно от малкото неща, които можем да направим, за да придобием усещане за контрол в тези времена на несигурност. Постоянният приток на информация и по-специално информация, която не прави нищо повече от това да всява страх, обаче, създава атмосфера на колективна паника. Тази паника, в комбинация с трайно установени неравенства и предразсъдъци, взима своите собствени жертви – жертви, които рядко намират толкова централно място в медийното отразяване.

Най-уязвимите и пренебрегвани хора са често първите, които страдат от тази ситуация, като за съжаление това понякога коства и живота им. Това е случая на 37-годишна бременна ромка и нейното бебе, които починаха в Скопие преди няколко дни.

Водите на жената изтекли на 26 март и тя веднага отишла в гинекологичната клиника на болницата в Охрид. Там й казали, че не е готова да ражда и я пратили вкъщи без никакво предписано лечение. Три дни по-късно жената изпитала силна, необичайна болка и отишла пак до болницата, където получила същия отговор. На следващия ден ситуацията се повторила, въпреки че състоянието на жената се влошило. На 31 март тя пристигнала в клиниката, молейки се да й бъде направена незабавна интервенция, защото болката вече била непоносима. Лекар, с който до онзи момент тя не се е виждала я прегледал и веднага се обадил за спешно транспортиране до Скопие, защото усложненията били твърде сериозни, за да се справят с тях в Охрид.

Закарана до македонската столица, жената била тествана за коронавирус и впоследствие оставена да чака пред болницата повече от шест часа, за да бъде приета. Когато най-накрая я приели в интензивното лекарите установили, че детето вече е умряло. Вкарали жената за операция, но след нейното приключване се появили още усложнения. След два часа опити на лекарите да я спасят 37-годишната майка умряла, оставяйки грижата за двете си невръстни деца на работещия им баща.

Късната намеса на медиците и многократните откази за лечение - въпреки болката, кървенето и очевидните признаци за инфекция – трудно могат да бъдат тълкувани като нещо различно от комбинация от паника и дискриминация. И медийното отразяване на случая в Македония потвърждава това.

Много от репортажите по темата насочиха вниманието към това, че жената не посещавала редовно прегледи, въпреки че става ясно, че тя не могла да си го позволи. Тя е описана от една медия като затлъстяла и неподвижна, сякаш дори и това да беше вярно то би оправдало бездействието на лекарите. Очевидно е, че различността на жената, нейният етнически произход и икономически статус, са основните причини за пренебрежението, трагично съвпаднало с паниката около пандемията.

В потвърждение на това, съседка на починалата жена, която я придружила до клиниката казала пред Европейския център по правата на ромите, че служителите в болницата се присмивали на нейната приятелка, когато и казвали, че не е готова да ражда.

Министерството на здравеопазването обяви, че Държавният здравен инспекторат ще започне разследване по случая. Разследванията, обаче, няма да върнат животите на майката и нейното дете. Разследванията няма да изкоренят институционализираният расизъм толкова познат в нашия регион. За да се предотвратят подобни случаи в бъдеще са необходими дълбоки промени. Промени, които за съжаление не се случват в момента, най-вече защото това би накърнило интересите на шепа хора с твърде голяма власт.

 

Galerija slika:

Znate li nešto više o temi ili želite prijaviti grešku u tekstu?
Povratak na sve vijesti